В миналия брой на вестника , говорихме за начините , по които можем
да променим съдбата на народа си (кръвопролитни и не чак толкова)
На българина явно му допада сегашното устройство и управление на
държавата, защото той обича половинчати неща, т.е. да живее в мъглата
на полузаконието, да може да лови риба в мътна вода и си мисли,
че като е направил някоя дребна измама, все едно е направил голяма
далавера, съпоставима с далаверите на власт имащите, т.е. той се
“родее” с тях.
Това родеене доставя огромно удоволствие на дребната душица, тънеща
в блаженото си невежество. Тази психология на “дребната душа”
устройва напълно управляващите и те всячески я поддържат. Колкото
повече такива “душици” се раждат, толкова по- трудно ще можем да
променим към положително страната си.
Сигурен съм че мислещите хора в България сте все още огромно мнозинство
и се обръщам към Вас .
Време е, приятели, да направим нещо за изваждането на страната
ни от кочината в която е натикана. “Демократичната система не е
най- добрата форма на управление , но по- добра за сега не е измислена”
Това е мисъл на Уинстън Чърчил. Тази система – демократичната, дава
едно единствено законно оръжие в ръцете на народа, а именно гласуването
на референдумните избори. За съжаление, управляващите знаят
неговата сила и нормативната уредба за националните и особено за
местните референдуми е създадена така, че те да се случват трудно.
На кратко “ по закон общината е длъжна да свика референдум по даден
въпрос, ако има подписка от поне 10 % от гражданите с избирателниправа. Само че за да са валидни резултатите от референдума, трябва
да са гласували поне 40% от имащите право на глас. Тук оръжието на
противниците на референдума е списъците на ГРАО с гласоподаватели.
Те не искат да прецизират тези списъци и да премахнат от тях тъй
наречените “мъртви души”. По този начин при списък с 3000 човека,
трябва да се събере подписка от 300 човека и да гласуват поне 1200
човека. Ако обаче са извадени тези “мъртви души” би бил по-малък, например
2500 човека. Тогава търсим съответно 250 и 1000 човека. Това
вече е по- лесно постижимо за организаторите на референдуми.
Освен това властта разполага и с много други похвати предотвратяващи
опасността от иницииране на референдум или пък промяна на резултатите
в тяхна полза , ако не дай си боже такъв референдум някъде
се пръкне. Тези похвати може да са полузаконни и дори законни , но в
никакъв случай не са морални. Няма значение че чл. 1 , ал. 2 от конституцията
на РБ гласи “Цялата държавна власт произтича от народа. Тя
се осъществява от него непосредствено и чрез органите , предвидени
в тази конституция.” Искам да наблегна тук на “непосредствено” добре
написано , но на практика непостижимо за този народ. Виж Швейцария
е друго , там народа управлява но е разумен.
Ако някой Ви противоречи, че видите ли няма пари за референдуми, не
му вярвайте. Референдум в Трън срещу златодобив в района струва
40000 лв. , а гласоподавателите са около 3400 човека, т.е. колкото в
с. Труд
Искам да се върна на обявеното общоселско събрание от името на кмета Д.Иванов в с.Труд преди няколко месеца.
Тогава се искаше съгласието на жителите на селото, общинския съвет да продаде ниви-общинска собственост, намиращи се в землището на
с.Труд. Само по себе си това беше един малък референдум, иницииран
от общината и спечелен от общината. Продадоха нивите.
Това стана възможно поради безхаберието, проявено от жителите на
селото. Явиха се петдесетина човека , което е много по- малко от необходимото,
за да бъде събранието легитимно. Тогава решението “За”
или “Против” продажбата се взема от кметския съвет на с. Труд, който
съвет е назначен от партиите, а не избран от нас и е подвластен
на Общинския съвет и резултатът беше предопределен.
За да има успех един местен референдум са необходими 3 неща” ангажирана
местна власт- подкрепяща искането на населението, активно население,
влиятелни съюзници. Като пример за такъв референдум може
да се посочи този в Горна Малина срещу инвестиционно намерение за
добив на облицовъчен камък в землището им. Те имат силен и задружен
общ съвет и кмет, активно население и много на брой софиянци (виладжии)
с влияние в различни сфери на обществения живот. В резултат,
инвестиционното намерение на фирмата е оттеглено, въпреки че тя е
покровителствувана от най- високо място.
От тези три условия за успех на референдум в нашето село имаме само
едно , това е заселилите се тук пловдивчани, но регистрациите не навсички са с постоянен адрес в с. Труд.
Общинския съвет е в пълно безхаберие, общинския кмет е също в пълно
безхаберие, кметските съвети са в безхаберие, кметовете по селата са в
безхаберие, населението на общината е в безхаберие.
Е, питам аз тогава , как може да се случат нещата?
Отговора е един , да се преборим с безхаберието. С безхаберието на местната
власт няма да можем да се преборим . От местната власт няма
какво да искаме, те просто толкова могат, но може да не пречат. С тях
можем да се преборим само по един единствен начин, като ги сменим. За да
стане това възможно трябва да се преборим с безхаберието на насе¬лението
на общината и в частност на с. Труд
Ние от сдружение “Бъдеще за село Труд” вече дълго време водим борба с
това безхаберие сред жителите на селото ни. Основното ни сред¬ство
в тази борба е издаването на вестника, който драги читателю че¬теш
сега.
Също така имахме няколко срещи в читалището с хора от селото, които
се вълнуват от настоящето и бъдещето, своето и на децата им . Там е
мястото където те могат , чрез нас, да задават въпросите си към об¬-
щинската и държавна администрация. Тези срещи, през летните месеци,
по разбираеми причини бяха преустановени, но сега от ги възобновява¬ме,
като Ви каним отновона 28.11.2018г. от 18:30 в Читалище “Светли¬на1929”
с. Труд. Така че, който се интерисува да заповяда на посочената дата.
Въпросите си можете да задавате и на обявеният телефон и елек-тронна
поща на сдружението.
Накрая искам да Ви цитирам част от интервю с писателя Джордж Оруел,
автор на романа “1984” Той е извадил на показ в романа си всички тези
падения на човечеството в днешно време. На въпрос , какво ще е новото
общество, той отговаря.
“В този свят няма да има други чувства освен страх, злоба, деградация
и унижение. Но това , което ще остане завинаги , ще бъде опиянението
от вастта. Ако искате картина на бъдещето , представете си ботуш
, смазващ човешко лице. Изводът който можем да си направим от тази
кошмарна ситуация е много прост” не позволявайте това да се случи, това
зависи само то вас”.
А според вас така ли е ? Зависим ли само от нас ?
Ако не зависи само то нас, обади се и кажи от кого зависи? Този упадък който
се случва през последните 30 години във всички сфери на обществения
живота в България , не го направи демокрацията. Направиха го конкретни
хора. Да се обединим в изгонването им. В даване път на специалистите
,а не на политиците. Всичко това може да се осъществи чрез промяна на
конституцията, изборния кодекс, закона за местното самоуправление и
редица други закони и закончета, нормативни актове, разпоредби и цялата
тази антидемократична и античовешка законова уредба на страната ни.

Автор: инж. Атанас Иванов
в. “Трудски вести” брой 10/Ноември 2018
стр.2-ра