В този брой ще Ви срещнем със Станимир Тончев, учредител на Инициативен комитет за чист въздух с. Труд и съосновател на бихме казали наследника на Инициативния комитет, но с по-голям обхват на обществено полезни дейности и полза на трудчани – Сдружение „Бъдеще за село Труд”.
Здравейте, наскоро посетихте Брюксел ,
каква беше целта на посещението ви?
Отговор: Визитата ми в Брюксел се състоя по покана на евродепутата Светослав Малинов. Както знаете, от предходно мое интервю, той пое ангажимент относно подкрепа за решаване на проблемите свързани с Централата, работеща с отпадъци в източния край на село Труд. Воден от мисълта, че визитата ми , до Европейският парламент ще е полезна за засегнатите и страдащи жители на село Труд, се възползвах от възможността, да дадем трибуна на проблема , който влияе на качеството ни на живот в с. Труд !
От кога възниква проблема, в какво се състои и има ли последствия?
Отговор: Ще избегна подробности, защото казуса е добре познат на по-голямата част от местните хора и на почти цяла България. На кратко, проблемите стартират още от самото заработване на това БИО- производство през 2015-та година.Според мен и екипа ми,това се случва с цената на много пропуски в разрешителните, комплексна липса на надзор -поради неналичието на специалисти в администрацията, относно тази добра европейска практика. Последствията са не добро изпълнение окрилено от пропуски в нормативната уредба на МОСВ и Министерство на Здравеопазването на Република България. Много силно въздействие оказва и бездействието на неадекватната местна власт. В следствие са увеличени и обострени аспираторни заболявания (според справка на местните доктори), изпускане на отровни газове дишани от нас – трудчани, нерегламентирано торене с течности от неизвестен характер и субстанции- не подлежащи на държавен контрол, което създава опасност за почвите и подпочвените води. Също шум- наподобяващ тътен, в радиус над половин километър, и не на последно място, тежкотоварни машини, разнасящи непоносима смрад и вдигащи много прах, по централната улица, където са разположени училище, ясли, детска градина, пенсионерски клуб, медицинска служба и др. Обществено важни за нас обекти!
Срещате ли подкрепа от местното население?
Отговор: Абсолютно! Искам да използвам възможността и да благодаря на всички, които ни подкрепят, вече трета година в тази борба за качествен живот. Да, вече трета година горим в проблема и ще продължаваме да го правим, защото в с.Труд има много достойни хора, които не заслужават тази съдба. Никой бизнес не е по-голям от здравето и правото на нормален живот.
Благодарение на съвместните ни действия и демонстрации, цяла България разбра за този проблем, след което с нас се свързаха от различни краища на страната- хора, с които работим съвместно и до момента. В следствие са спрени строежи на редица нецелесъобразни инсталации, поради непосредствената им близост до жилищата на хората… Във Велико Търново, съдът цитира “борбени трудчани” и спря подобно инвестиционно намерение, а буквално преди дни получихме благодарствено писмо от Каснаковo с признание, което говори само по себе си за работата на ИК, който е вече част от настоящото Сдружение…
Има ли светлина в края на тунела?
Отговор: Някой ни наричат прекалени оптимисти, но моето лично мнение е, че е въпрос на време това производство да бъде стопирано! Имаме положително развитие във връзка със сигналите и последната обща петиция до Европейския парламент, заедно с Нова Загора и Царевец, които имат идентични проблеми. Благодаря на всички трудчани, които се включиха в нея, в края на 2018-та година, ето че имаше смисъл! Междувременно с колегите от Сдружение „Бъдеще за село Труд”, вече над година взимаме участие в различни обществени събития, дарения и др. кампании. Използваме всички възможни канали да информираме населението за настоящи и евентуални събития, заплахи и др. пряко касаещи, качеството им на живот фактори. Последното правим защото отдавна сме осъзнали, че информацията е най-силното оръжие срещу лъжата. Предполагам, че на Вас както и на мен ни е писнало, да слушаме лъжи и празни обещания, а когато това идва от хора, на които сме гласували доверие боли най-много… Още по-лошо е, когато това се дължи на безразличие, безхаберие или липса на адекватност. Често използваната фразата „нищо не зависи от мен/нас”, която се е превърнала в изтривалка в ръцете на тези от които зависи да защитават нашите интереси и качество ни на живот. Ако наистина нищо не зависи от тези хора, защо изобщо се борят за нашите гласове и доверие? Замислете се над това!
Нормално ли е такъв тип производство, да е толкова близо до населеното място и има ли други подобни случаи в България?
Отговор: Не, не е нормално! Случаите не са един и два. В тази връзка, имаме сериозен напредък в направление внасяне на проектозакон -регламентиращ минимални санитарни отстояния и заместващ свалената преди години Наредба 7, според, която производствa, като Централата в Труд трябва да е на няколко километра от населено място! По този начин, ще спасим и себе си и цялата страна от подобни недоразумения в бъдеще…
Относно влиянието на индустриалната зона на Труд – отстоявал съм на различни трибуни интересите на трудчани. В една от последните ми изяви на сесия в община Марица през м. Август 2018г., представих Становище на СНЦ „Бъдеще за село Труд”, третиращо разширяване на индустриалната зона, като абсурдно, докато селото няма околовръстен път. Всяко разширяване значи още огромни и тежки камиони, които ще минават през центъра на селото- още прах, още вибрации, още дупки на непредвидените за такова натоварване вътрешно селски улици, в следствие проблеми с водоснабдяването! Опита ни сочи, че в България, почти всяка една индустрия в непосредствена близост до жилищна зона, занижава условията на живот в района, за съжаление това е свързано и със занижен контрол… Молбата ми към Вас , четящите – сигнализирайте на Сдружение “Бъдеще за село Труд”, защото видимо настоящата власт няма интерес да запознава, по една или друга причина, нас “простосмъртните” трудчани за изникването на нови производства в района. Не се плашете да се допитвате и ползвате опита, който аз и колегите натрупахме от 2016-та година до днес…
Благодаря на целия екип на „Трудски вести” за интереса.
За мен беше чест да отговоря на поставените от Вас въпроси, ще се радвам и в бъдеще да споделя и съдействам по всички важни за нас- трудчани въпроси!