В рубриката „НАШАТА ИСТОРИЯ“ в няколко поредни броя, ще ви запознаем с исторически данни за с. Труд от създаването му до наши дни! Благодарение на труда на отец Кирил Тошев, нашето село има издадена книга „СЕЛО ТРУД-ИСТОРИЯ на Храм, Училище, Читалище.
През IV в пр.н.е. в землището на настоящето село възниква тракийското селище Сгуламе. Според някои от археологическите находки в района и техните изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящото разположение на селото, в посока днешното с. Строево.
През април 1937 г. в местността „Бончови храсти“, след разкопки на иманяри, е разкрита и проучвана голяма гробница, като находките в нея свидетелстват за действително съществувало някога на това място древно селище. Първите жители очевидно са траки, а главен поминък в тяхната местна култура е земеделието. Отглеждани са предимно зърнени култури, зеленчуци, а в скотовъдството – коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района.
Данни се появяват отново едва от османския период в България. Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично кърджалии и разбойници от Родопите.Повод за нападенията е била оскъдицата на земеделски и хранителни продукти в балкана, които Кърджалиите заграбвали от селяните. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва турския земевладелец Назарин бей, заедно с 14 – 15 семейства ратаи чирпанлии.
Строителен надпис на уста Минчо от 1869 г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд, Пловдивско
По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с църква и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се намира дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до Филибе през 1872 г. Васил Левски.
В писмени източници се срещат няколко варианта на наименованието: Чирпалие (1872), Tscherpelu (1876), Черпелие, Чирпелие, Чирпелии (1880, 1885 адм.) През 1889 г. с царски указ № 273/ от 31 май с.г., княз Фердинанд преименува Чирпелии в Клементиново, на името на своята майка Клементина Сакскобурготтска, осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет.
В януяри 1944 г. в село Клементиново се дислоциpа щабът на 9-ти пехотен Пловдивски на Нейно Царско Величество Княгиня Клементина полк, който се разквартирува тук и в околните села.
През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано на Климентина и запазва това име до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в Пробуда, но след неодобрение на жителите получава днешното си име с. Труд.
В следващият брой очаквайте още любопитни факти за нашето село!
Източник: в. “Трудски вести” статия от страница 3/ брой 2 февруари/2018г.
Вестникът е достъпен и онлайн: ЛИНК КЪМ “Трудски вести”