На 15-ти Март на сцената на читалище „Светлина-1929“ с. Труд бяхме зрители на зрелищен спектакъл подготвен и реализиран от колектива на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Труд и перфектно изпълнен от възпитаници на училището от всички възрастови групи. Още на влизане сцената ни грабна с пищни ръчно изработени декори, загадъчно усветени в зелен цвят. Атмосферата беше наситена с трепетно очакване от страна на публиката, която изпълни концертната зала на Читалището. Актьорите и тяхните ръководители се подготвяха трескаво за едно, както се оказа в последствие, невероятно силно и красиво представление. За два часа пред очите на изпълнените с гордост родители и гости, сред които и кметът на селото Красимир Минков, оживяха пъстра палитра от образи. Имаше феи, говорещи животни, зли вещици, магически предмети. Този цветен колорит ни потопи в един различен и приказен свят, поднесен ни с много песни, танци и настроение от талантливите актьори- възпитаници на училище „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Труд. Накрая на спектакъла залата се изпълни с радостни възклицания и аплодисменти, а ние зрителите се разотидохме с желание за още и още. Сега ще ви запознаем с главните „виновници“ за тази грандиозна изява, която е иновативна за цяла България. С тях наш репортер се срещна ден след успешното им предтавяне. Очаквахме да ги видим изморени и с желание за почивка, но те бяха заредени с ентусиазъм и удовлетворени напълно от успешното представяне предната вечер. Имаме честта да ви запознаем с г-жа Коева-директор на училището, г-жа Панаьотова-сценарист и текстописец, г-жа Атанасова- вокален педагог, озвучител и създател на всички костюми и г-н Нихтиянов създател на декорите, художник с голям принос за всеки спектакъл.

Госпожо Коева, как се роди идеята за детски театър във Вашето училище, как започна това прекрасно начинание?

-Когато преди години поех поста на директор течеше подготовка на няколко концерта. От интерес към децата и всичко, което се случва в училището, присъствах на репетициите и това ме върна в моето детство. Спомних си как като ученичка подготвяхме и изнасяхме пътуващи детски театрални постановки. Спомен, който ме кара да се усмихвам и до днес. Споделих го с колектива, оказа се, че и те са участвали в подобни пътуващи спектакли и така се роди идеята да започнем традицията, която и до ден днешен радва малки и големи в с. Труд.

Има ли изисквания към децата, които могат да участват в спектаклите?

-Не, участват децата, които имат желание. Процесът на подготовка не е никак лек и трае няколко месеца, но всички наши актьори подхождат към него изключително с удоволствие и ентусиазъм, за това и резултатите са толкова добри.

Г-жо Панаьотова, от къде черпите вдъхновение за сценариите и текстовете за песните?

-Моята страст е търсенето на предизвикателства, които да изиграем на сцената, (усмихва се). В конкретният случай музикалната приказка „Вълшебникът от изумрудения град“ е вдъхновена от повестта на А. Волков. Обичам да гледам подобни спектакли изиграни от руски деца и понякога взаимствам идеи. Основните вдъхновители обаче са моите възпитаници малките актьори. Те сами ми показват кое ще е следващото ни представление. Всеки ученик има свое излъчване и сам показва коя роля е най-добра за него.

Г-жо Панаьотова, как успявате да напишете текстовете за музикалният съпровод? Имате ли тайна рецепта, знаем че разказването на история с песен не е лесна задача.

-Нямам рецепта, просто слушам музиката и думите идват сами. Предполагам това е дарба (усмихва се).

Г-жо Панаьотова, лесно ли се пише сценарий, който да бъде изигран от деца на възраст от 7-14 години, как успявате да накарате токова много деца да следват сценария за да се случи всичко без грешки?

-Повярвайте ми, никак не е лесно. Часове работа, много главоблъсканици, но когато се прави с любов и желание става. Репетициите траят месеци, костват усърдна работа. Понякога 30 секунди от действието го учим и репетираме цял ден. А след всяка Събота и Неделя започваме отново, защото сме забравили всичко (усмихва се ).

Г-н Нихтиянов, разкажете ни за декорите? Кой ги измисля, с какви материали ги сътворявате? Кой ви помага?

Декорите са предизвикателство и с всеки спектакъл стават все по-пищни и интересни. В измислянето им участва абсолютно целият колектив на училището, в тяхното изпълнение също. Аз рисувам, изрязвам, сглобявам, до мен моите колеги ми помагат неотлъчно. Децата от групата на Талантите към училището са нашите най-неуморни помощници и ние им благодарим. Когато от купчината картони, стиропор,хатия и още много материали направим красиви неща, тяхната радост ни покзава, че сме се справили добре.

 Г-жо Атанасова, всички магични герои са облечени с артистичност и усет към сюжета. Как съвместявате вокалната подготовка на децата за всяка песен и ушиването на костюм за всеки участник?

-В светлата част на деня пеем и усъвършенстваме песните. В тъмната част на денонощието се прибирам и започвам да шия. Обичам да шия, а децата обичат своите костюми. За всеки спектакъл шием нови костюми, да си призная, задобрявам (усмихва се). Поставянето на всяка песен също не е лека задача. Не е достатъчно просто да се изпее, всяка песен трябва да се почувства и да се претвори в нея дадена емоция, настроение. Това е най-трудната задача, но винаги успяваме.

Г-жо Атанасова, вие озвучавате спектаклите. Помагат ли ви родителите на децата?

-Да! Дори при последният спектакъл имах технически проблем и родител ми помогна, дори присъства по време на представлението и коригираше музика, микрофони. Искам да Благодаря на Николай Лазаров. Неговата помощ беше безценна! Тази година имахме и професионално осветление, за което благодарим на нашата приятелка Соня Трифонова.

 Г-жо Коева, как успявате да се справите с този мащабен проект от финансова гледна точка, знаем че за неговото осъществяване е нужна и техника освен сценични облекла и декори. Какво успяхте да набавите във времето и от какво още имате нужда?

-До момента се справяме със средства от бюджета на училището. Последният спектакъл от части беше финансиран по проекта „Твоят час“. В годините сме закупили 14 микрофона, уретба, батерии, кабели. Разбира се има още какво да се желае. За да се представяме все по-добре ни е нужно осветление, мултимедия от специален тип, с която да прожектираме своите декори, тъй като сцената на читалището е доста малка и това ни ограничава, но с такава медия ще си решим този проблем. Имаме потребност от нова камера, за да заснемаме своите спектакли, машина за пара… Но едно по едно (усмихва се). Когато има желание, с времето нещата стават.

Защо детският театър е полезен за децата?

-Учи ги да не се срамуват, което е ценно качество в живота. Сближава ги. На сцената са партньори със свои съученици от различни класове. Подкрепят се и работят в екип. Така в нашето училище имаме една огромна група от приятели. И не на последно място, всеки сюжет има своята поука. Последното представление „ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ИЗУМРУДЕНИЯ ГРАД“ показа на нашите деца, че понякога не осъзнаваш, какво носиш в себе си, но това не означава, че то не е там. Важното е да сме добри и щедри и към себе си и към околните.

Г-жо Коева какво ще кажете на вашите колеги и ученици?

-Благодаря от сърце на целия колектив на училище „Св.Св. Кирил и Методий“ за неуморната работа и любовта, с която всеки един се отдава за подготовката на всяко представление. Благодаря на децата и техните родители, за това, че са така прекрасни. Аз съм директор на училище изпълнено с прекрасни личности! Горда съм! Какво следва? -Каним цялата общественост на мюзикъла „Палечка“ на патроннията празник на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ на 11.05.2018г. от 18 часа в Читалище „Светлина-1929“ с. Труд.

Материалът подготви Галина Тошева

Източник: в. “Трудски вести” брой 4 МАРТ /стр. 1-ва и 3-та

Вестникът е достъпен и онлайн: ЛИНК КЪМ “Трудски вести”