В рубриката „НАШАТА ИСТОРИЯ“ в няколко поредни броя, ще ви запознаем с исторически данни за с. Труд от създаването му до наши дни! Благодарение на труда на отец Кирил Тошев, нашето село има издадена книга „СЕЛО ТРУД- ИСТОРИЯ на Храм, Училище, Читалище.

ХРАМ „СВ. ТРОИЦА“ СЕЛО ТРУД- ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК

Данни за съществуването на храм в с. Чирпелии (С. Труд) са твърде оскъдни. Единственият верен източник за храмовата история и енорийският живот остават малкото писмени свидетелства върху предмети и архивни документи, както и устното предание в спомените на местните жители.
Според едно писмо от 5.11.1974г. от Архимадрит Борис(протосингел на Пловдивска митрополия) до свещенника в с. Труд има данни, че храмът в село Чирпелии(труд) датира от 1866г. Друг източник- дарителски надпис върху купела за св. Кръщение в храма посочва, че той е дарен на църквата през 1867г., което означава, че по това време храм в селото вече е съществувал. Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в средата на пода, сред четириъгълни каменни тикли, с изображение на двуглав орел-символ на върховна духовна власт, е посочена годината 1869г. Като година на завършване строежа на храма или пък неговото освещаване, с поменаване на името на главния строител-майстор Минчо Богданов. От податките става ясно че вероятната година на започване на
строежа е 1866, а завършването и освещаването е през 1869г. По спомена на съвременници, камъни за строежа на храма са били пренасяни с керван волски каруци от тепетата във Филибе(Пловдив) и от река Чая (Асеновград). Други свидетелства за древността на храма са стари храмови съдове. Върху няколко медни дискуса, с датировка от 1872г., има надпис, че са дарение на храм св. Троица в село Чирпелии. По устно предание се знае, че през времето на османското иго, в 1877г., когато започва Руско-турската освободителна война, много мюсюлмански семейства, предимно жени и деца(вероятно изселници от съседното по онова време село Чоолук), са намерили обежище в черквата, преди да напуснат страната ни. Храмът представлява четвъртита правоъгълна сграда- еднокорабна базилика със засводен таван. От източната страна има издадена абсида-част на олтара, а в западната има прилепена триетажна камбанария, която е по-късно строителство. По предположение, подсказано от някои архитектурни особености, може да се счита, че първоначалният изглед на храма не е имал тази внушителна външност, която има сега. Преди строежа на камбанарията храмът е бил с липсващ северен притвор. Малките прозорци и това, че храмът е строен преди освобождението от османско иго, когато е забраняван строежът на високи църкви, също подказва, че височината му вероятно е била различна от сегашната. По запазени спомени, разказани от дядо Йордан Делков- внук на дядо Стоян Делков-църковен клисар от онова време, храмът строен през 1869г. Е бил опожарен през 1877г., когато турската войска преминала през селото на път за Карлово и Сопот. При това опожаряване на храма е изгоряло всичко, останали са само стените. Унищожени са били иконите, както и резбованият иконостас. В последствие, с усърдието на о. Михаил и със съдействието на тогавашният кмет хаджи Рангел Петков, в годините след освобождението до 1882г. Храмът бил възстановен и отворен за служение. Най-вероятно първите икони на храма от 1868-69г. са рисувани от зографа Стефаан Андонов, художник от Пазарджик, който е рисувал и много други храмове в Пловдив и околността- иконостасните икони в Церетелево, в Строево. Вторите икони след ремонта 1882г. вероятно са били дело на изкусния възрожденец зографа Георги Данчов. През 1928г. при т.нар. Чирпанско земетресение, в храма възникнал пожар от паднал мангал(отоплително съоражение) и той бил напълно унищожен.

Източник: в. “Трудски вести” брой 3 ФЕВРУАРИ /стр. 8-ма

Вестникът е достъпен и онлайн: ЛИНК КЪМ “Трудски вести”