ЗА РАЗЛИКА ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ, КОИТО УПОРИТО НИ ВНУШАВАТ, че корупцията е „чувство“, аз смятам, че нашето село е действително в застой и това според мен не е само чувство, а е факт. Да опитаме да разсъждаваме по темата, като разсъжденията са по три направления:

1. Действително ли сме в застой?
2.Какви са причините за застоя?
3. Как да преодолеем застоя?

По т.1 – Тук можем да отделим няколко проблема, които са важни за развитието на селото ни и по които от години нищо не се прави. Или ако се прави, то е в рамките на идеята „да се замажат очите на избирателя“. Преди избори ни обещават едни и същи неща – ремонт на дупките по улиците и тротоарите, подобряване на сметосъбирането, сметището, подобряване на снегопочистването, достъпът до индустриалната зона ДА НЕ става през улиците на селото, подмяна на ВиК инсталацията за права и обратна вода, регулиране движението по Карловско шосе от входа до изхода на селото и др.
Какво се направи от началото на демокрацията в село Труд? Нека изброим и благодарим за постигнатото през тези години. По-важните осъществени обекти за селото са санирането и газифицирането на обществени сгради: училище, кметство, поща, детска градина, (без читалището), построяването на втора сграда на детската градина (подмяна площадките в двора на градината),смяна на дограмата на здравната служба. Друго като че ли няма. Ако Вие се сетите за нещо, моля, свържете се с редакцията на вестника! Много ли е това за 29г. или малко, всеки може да прецени за себе си. Според мен е безкрайно малко. Това, което управляващите постигнаха за 29г. демокрация е, че обезвериха народа до степен, до която 90% от населението си казва: „Какво ме интересува, да правят, каквото си искат. Каквото и да кажем или за каквото и да протестираме, никой няма да ни чуе. Управляващите си правят, каквото си искат.“ Да, това е една от важните цели на управляващите, а именно да обезверят хората до степен да не ги интересува нищо за да си плетат спокойно кошницата.

Какво постигнахме с това, че се предадохме пред управляващите и започнахме да мислим пораженчески? Постигнахме за страната си една лъжедемокрация или може да се каже една прикрита като демокрация диктатура. Ето как неусетно минахме към
т. 2 – а именно, какви са причините за застоя? Нека разгледаме каква е структурата на управление на местно ниво. Тя е аналогична с тази на централно ниво, т.е. община – кмет – кметска администрация – общински съвет – общински съветници – кметове на населени места – кметски съветници към тях. Така структурирано, местното самоуправление изглежда добре. Само лошото е, че никъде по тази верига няма истински представители на нас – населението. Това е така, защото, когато гласуваме, у нас заговаря „стадното чувство“. Именно това използват политиците, за да ни омаят и да гласуваме за техните листи, които са съставени от хора, подбрани на принципа „верен на лидера на партията“. И така, полученият резултат от изборите се пренася директно при населението, чрез предопределения избор на кметските съвети. Членовете на кметските съвети не се избират. Те се назначават от политическите сили, които са спечелили места в общински съвет. Всяка спечелила места партия има право на един представител в кметския съвет на всяко село в Общината. Граждански сдружения, читалищни, училищни, църковни настоятелства нямат представителност в кметските съвети. Така създаден един кметски съвет, той взема решения, които са същите, каквито се вземат в общински съвет, т.е. такива, за каквито се споразумяват по между си лидерите на партиите, представени в общинските съвети. По този начин населението е изолирано напълно от управлението на селото си. От решенията, които засягат бъдещето му и това на децата му. Населението няма право на вето над каквото и да е решение, засягащо собственото му село. Така при нас се появи всеизвестната Биогазова централа, така се продадоха земи и полски пътища, без никой да знае и още стотици знайни и незнайни далавери. Всички тези решения са взети от управляващите и са гласувани безропотно от кметските и общинските съвети, без никой от населението да разбере за какво иде реч. После се оказва, че няма протоколи от заседанията на кметския съвет, няма декларации, които уж ги е имало преди и т.н. А дали изобщо е имало и заседание на кметски съвет по тези въпроси, може да се запитате Вие.
Как да спрем всичко това и да направим така, че мнението на хората да се чува, т.е. преминаваме към отговор на

т. 3 – Това може да стане само чрез пряко и активно участие на населението в кметските съвети, което означава в тях да няма партийно назначени членове, а само такива, които са избрани пряко от общоселско събрание. И ето тук стигаме до основата на проблема: присъствието на жителите на това общоселско събрание. На последното състояло се такова събрание, резултатът беше отчайващ. От близо 4 000 жители на село Труд, дойдоха едва 30-40 човека. Останалите 3 960 жители да не си мислите, че кметският съвет работи за защита на Вашите интереси, или пък, че някой от членовете му ще се разчувства и ще Ви покани за членове на Съвета с право на глас? Видяхме реакциите от трибуната на въпросното общоселско събрание на нашия общински съветник, който по право е и член на Кметския съвет – г-н Митев.
Народе, трябва да се събудиш. Спасението на демокрацията зависи от нас. Трябва да се обединим около каузата за защита на демократичните ценности, които изповядва Европа, които ни принадлежат по конституция и от които, поради нашата апатия и нихилизъм, сме се отказали сами от тях. Началото на това е легитимното представяне на народа в местните органи за управление и така, стъпка по стъпка, да достигнем до легитимното представителство в централните органи на управление. Страната ни има достатъчно качествени специалисти, които могат да вземат верни решения, просто политиците им пречат. Нашата роля е да принудим политиците да се вслушат в мненията на тези специалисти. Това обаче, аз сам не мога да го направя. Сдружението, на което съм член, също не може да го направи. Дори и съюз от всички сдружения и НПО в страната да учредим, също няма да можем да се преборим с окупаторите на властта. За да бъде резултатна нашата борба, трябва да се обединим целият български народ. А това обединение няма да стане изведнъж, трябва да започне от отделните общности, от отделните села. Това не е измислено от мен, измислено е от Левски, и както знаем, дало е резултат. За сега, толкова по въпроса. Очаквам Ви на следващото общоселско събрание. И не се притеснявайте, че читалището е малко и няма да ни събере. Ще ни построят нова, многофункционална спортна зала, в която ще има много повече места, но за това по-нататък.
Обединени ще успеем!

С уважение, инж. Ат. Иванов