Някой днес помнили ли завета, който хан Кубрат е дал на синовете си, когато е дошъл краят на земният му път?
Спомняте ли си снопът стрели, които никой от синовете не успял да строши, а старият баща ги счупил една по една?
Животът днес ни раздели като НАРОД и ни направи слаби като НАЦИЯ. Толкова слаби, че всеки враг си взема от нас каквото си поиска, а ние дори му ръкопляскаме и възхищаваме. Така ни обраха цвета на нацията – младите,умни и можещи българи.
До кога ще бъдем такива уязвими!
Може би до 2040 г., когато според един от вариантите в доклада на БАН за демографската криза, ще се стопим до малко над 5 млн. българи!? Само 5 млн. и то с някакъв етнически състав, различен от българският. Какво ще правим тогава? Да забием една табела на връх „Шипка“ с надпис:
„ПРОДАВАМ ПРЕКРАСНА РОДИНА КАТО ЕДНА ЧО- ВЕШКА ДЛАН, ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ,ТОПЛА И УЮТНА. Цена – който колкото даде“
,да седнем до нея и да чакаме новият си собственик с новият хомот. Това ли трябва да бъде краят на славното, 1300 годишно племе – българско. За тези 1300 години сме преминали през какви ли не трудности задружно като народ, дали сме на света Кирилицата и редица научни открития /за откритията ще поговорим някой друг път, интересно ще е/. И сега изведнъж, някаква лъжедемокрация или криво разбрана демокрация,възседната от една алчна върхушка управляващи, подпомогнати от разни „добронамерени“ съветници от вън, вече 30 години разединяват и ограбват народа ни. Защо допуснахме това, можем ли да ги променим? Аз имам кураж. Виждам, че народа се пробужда.Вече няколко месеца сме свидетели на протести,забележете, организирани не от партии или профсъюзи. Същият този феномен се забелязва и в други страни и то с далечно по-развита демокрация от нашата. Това се дължи на все повече засилващото се разслоение между труда и капитала. Труда /работниците/ обедняват, а капитала /собствениците/ забогатяват и това става видимо. А в България пък, има и още една разлика: капитала подпомогнат от политиката , съзнателно не позволяват да се роди така наречената „средна класа“. Няма стимули, има само пречки за това, човек да си създаде някаква стопанска дейност, до храни семейството си, а защо не и още 5-10 работника,разбирай още 5-10 семейства. И така, полека-лека току виж се оформила средната класа в страната ни. Само, че темата ми не е за това. Да се върнем на протестите, като предвестник на обединението ни като НАРОД и по-точно, на издигнатите искания и лозунги. Ис- канията бяха много различни: Закон за лицата с уврежда- ния,ниските заплати,ниските пенсии,ниският стандарт на живот, високите цени на горивата, цените на застраховката Гражданска отговорност и много други. През тези няколко месеца на протести обаче исканията взеха да се насочват към обединение около искането за цялостна смяна на сега съществуващата система.За съжаление,голяма част от интервюираните не можаха да посочат начина по който може да се случи тази промяна.В медиите има изказвания на много хора,по-умни от мен, които се обединяват около мнението, че това може да се случи само чрез про- мяна на някои членове на конституцията и изборния кодекс. Изглежда, че управляващите нещо правят в тази насока, защото в началото на този месец, правната комисия при Народното събрание, одобри на първо четене изменение на избирателния кодекс, предложено от Министерски съвет. То предвижда да няма поредни номера пред имената на партиите и кандидатите в изборните бюлетини. Това безспорно ще затрудни тази част на избирателите, които не могат да четат, а познават само цифрите. По този начин обаче, ще отпадне феномена 15 / 15, което е в полза на самите партии,тоест няма вече да има случайно попаднали лица сред предварително нагласените на изборни места от листата. Защо да не отпадне и жребият , чрез който ЦИК определя реда на партиите и коалициите. Тогава те ще се подреждат в бюлетините по азбучен ред. Има мнения и против въвеждането на машинното електронно гласуване. Преди няколко години конституционния съд на Германия е забранил напълно машинното гласуване. Да отпаднат и предложенията за гласуване по интернет, поща или други екзотични форми, при които гласоподавателят не застава пред комисията лично. Също така се предлага, кабинките да се направят така, че да скриват само ръцете на гласоподавателя вътре в тях. Така той няма да може да подменя бюлетина, да изнася бюлетини, да ги къса, задрасква или снима. Не е лоша идеята от предишните избори, гласопо- давателят лично да попълва пред изборната комисия декларация, която идея тогава получи много силен отпор. Има и мнения за въвеждане на образователен ценз за избирателите, тоест незавършилите основно образование да нямат право на глас. Разбира се, това е много крайна мярка, която уж демократична Европа няма да ни позволи. Но положението в България не е ли крайно? Такова едно положение, естествено изисква и крайни мерки.Освен това, според конституцията ни , образованието до 16 годишна възраст е задължително. Друга мярка може да бъде въвеждането на изискване за уседналост в страната поне шест месеца преди вота. Това ще преустанови в голяма степен така наречения „изборен туризъм“. Всички тези мерки, в едно с намалената численост на парламента на 120 депутата, ще дадат съвсем друга конфигурация на законодателният ни орган. Така образуван един нов парламент, трябва да ревизира почти всички закони в страната, които в голямата си част имат лобистки текстове. Това,което описвам до тук е само началото на смяната на системата. Смятате ли, че можем като народ да се обединим около една такава цел? Защото за да стане някакво обединение на каквато и да е група хора, те трябва да имат цел. Нацията трябва да си има национална цел, а едно правителство пък трябва да има ясни приоритети и виждане за развитието на страната си за години напред. И тези приоритети трябва да съвпадат с целите на нацията. За съжаление у нас за сега не съвпадат. Както винаги каня Вас читателите на диалог, като в случая искам да обсъдим около какви цели трябва да се обединим като народ и какво всъщност да изискваме от управляващите. Целите са много: икономика – повече държавност в икономиката и особено в стратегическите отрасли, по-малко политици и повече специалисти в държавното и общинско управление, здравеопазване,образование, демографията, създаване условия за връщане имигрантите ни от Европа и САЩ, външна и вътрешна сигурност и много други. Обаждайте се, пишете на пощата ни,идвайте на месечните ни срещи – разговори със Сдружението. Дайте мнения за цели около които да се обединим, за да не се налага да слагаме табелата на връх Шипка!
Автор: инж. Атанас Иванов
в. “Трудски вести” брой 11/Декември 2018
стр.2-ра