Само сто години делят тези две възклицания. 1918 г., 18 септември, при решаващите битки край Дойранското езеро, 9-та Плевенска дивизия, с главнокомандващ Ген. Владимир Вазов разгромява Английските и Гръцките дивизии, водени от Ген. Милн. Равносметката е ужасяваща за англичаните. Само в тази битка те губят 47 000 английски и 20 000 гръцки войници, като става въпрос за чистокръвни англичани, а не за наемници, сенегалци или араби. Ген. Вазов губи само 497 войници.
В никоя война досега англичаните не са давали толкова много жертви наведнъж, както при Дойран. През 1936 г. в Лондон се провежда честване на края на Първата световна война. Българската делегация се води от Ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара „Виктория“ за посрещането му е строен блок от английската армия, командван от същия Ген. Милн, сега вече фелдмаршал. Тогава Ген. Милн издава тази команда: „Свалете знамената, минава Генерал Вазов – победителят от Дойран“. Такава команда не е издавана за никой друг главнокомандващ на чужда армия. И още една подробност: стратегията и тактиките, приложени от Ген. Вазов при тази битка все още се изучават във военните академии на много държави.
Настръхнаха ли ви космите, драги читатели, стисна ли ви нещо за гърлото, почувствахте ли се поне с 10 см. по-високи и поне мъничко по-горди и значими? Ако е така, това говори добре за вас. Ако е така, за България все още има надежда. А сега да се потопим в днешната реалност. Сто години след 18.09.1918 г., т.е. септември 2018 г., ние питаме „Какви бяхме, какви станахме“ и се оглеждаме с невярващ поглед, злобен поглед, завистлив поглед, алчен поглед, поглед изпълнен с омраза към всичко и всеки, към Родината, правителството, парламент, баща и майка, брат и сестра, съсед и колега. Защо се получи така? Много бих искал да чуя вашите мнения по този въпрос, може по телефон, в чата или най-добре на ежемесечните ни срещи на Сдружението с населението на с. Труд в читалището. Елате да поговорим!
Разбира се, всеки има някакво виждане и аналази по въпроса. Също и управляващите. Само че ми се струва, че те освен анализи и комисии, които да правят тези анализи пред изминалите 30 г. друго не правят. Всичките им усилия се свеждат само до това: да анализират. А то може да анализираш само събитие или случка, които са отминали. Вторият етап след всеки анализ е извличане на решение и трети етап е предприемане на мерки за въвеждане на това решение в действие. Надявам се, ние с вас да извървим целия път: анализ, решение, действие.
Описаният по-горе поглед българинът го придоби през последните 30 г. В нашия ген този поглед го няма, той е резултат от 30 год. преход към криворазбраните демокрация и свобода, които по своя замисъл са нещо много добро и в други държави са дали много положителни резултати, но при нас има само минуси. Съчинителите на този преход през тези 30 год. са едни и същи, макар и под различни имена, обикновено трибуквени. Докато ни будалкат със светлото бъдеще, те ни стрижат и доят така, както и през турско не е било. И за да имитират дейност, правят анализи, т.е. преливат от пусто в празно и ни сервират реалити предавания и кухи сериали по телевизията. За 30 год. така успяха да променят ценностната система на българина и най-вече на подрастващите, че в нея да няма нищо ценно, освен парите. Ето, от тук идва сегашният безумен поглед на българина.
Видяхме и анализите покрай събитията от м. Август: фалита на „Олимпик“, сривът в компютърната система на Агенцията по вписванията и най-жестокото събитие – смъртта на 17 човека край Своге. Покрай това излязоха на бял свят и анализите на асфалта в уж честните частни лаборатории български. Колко ли други лаборатории са правили изследвания и анализи на различни проби по различни поводи и са давали резултати такива, каквито са искали да получат поръчителите. Вече подозирам, че предоставените ни през последните 3 години резултати от проби на почви, води и въздух от района на нашата, трудската биогаз инсталация са също като на асфалта от Своге, т.е. фалшиви. И може би и затова се гледаме така, защото сме се нагълтали с какво ли не: ешерихия коли, салмонела, чума, а може би и бяс. Последното изречение, драги читателю, не го приемай буквално, то е алегория! Може би по тази причина бесът вече е станал характерна черта на българина.
В същото време, политиците ни гледат от екрана влюбено, говорят ни умно, успокоително и мазно, но обърнете внимание, говорят само в бъдеще време. Миналото време го използват само когато трябва да покажат колко лошо е било правителството преди тяхното. Връх на наглостта им е често използваната от тях фраза: „…Ние си подаваме оставките, защото имаме морал.“ Не, господа, ако вие имахте морал, нямаше да станете български министри и да унищожите България и българския народ. Ако вие бяхте японски министри щяхте да си направите харакири след всичко това. Вкупом, целият Министерски съвет, целият Парламент. Но вие не сте японски, а български министри и само говорите за морал, а мислите за пари.
И вярно е, че го измислихте, става въпрос за парите. Подсигурихте се за стотици години напред за сметка на електората си. Краде се от всякъде: поръчки, бюджет, еврофондове. Краде се то малки и големи началници. И вече няма 10% , както през деветдесетте години (там имаше един господин 10%), вече се „работи“ на 50%. А за демографската криза какво да кажем. Има ли смисъл да се оплакваме от управлението на държавата си след като в обозримо бъдеще нея няма да я има, защото няма да има народ?
Огледай се, читателю, но не с онзи гореспоменатия поглед, а си сложи трезвия, разумния поглед, после помисли (анализирай) и кажи какво да се прави. Ела при нас и дай предложение. Така всеки от вас, като предложи идеята си, ще достигнем до общ извод и надявам се да започнем да действаме, въпреки насадените в характера на българина апатия и нихилизъм. И не се стряскай ако стигнеш до извода, че са необходими крути мерки, каквито и да са те. Положението е вече достигнало до крайност, до дъно и всичко това изисква крайни мерки. Трябва да искаме тотална промяна в управлението и устройството на държавата, на общините, градовете и селата. Само не си мислете, че искам връщането на стария строй! Трябва да искаме промяна на основни закони, а именно Конституцията и Изборния кодекс, и разбира се на всички други. Защо едни румънци успяха да променят нещо, макар и малко, в тази посока, а ние не можем да се организираме? До кога гърците ще ни се подиграват, че ние, за да протестираме искаме да ни платят, за да гласуваме също искаме да ни платят. Да, същите гърци, които Ген. Вазов ги разби край Дойран. Мислите ли, че днес можем да имаме друг като него или да имаме войска, с храбростта на 9-та Плевенска дивизия. Молете се да не изпаднем с ситуация, която да изисква наличието на такива хора. Смятате ли, че можем всички заедно да променим историята?
Аз съм сигурен, че можем. Трябва само да сме обединим. Да се обединим така както се обединихме преди 133 години. Да се обединим така че никой да не може да се изправи срещу нас. Да се обединим без значение на партийни пристрастия, етнос, религия. Безкрайна благодарност на обединилите се 150 мюсюлмани в Казанлък и предприели щафетна гладна стачка в подкрепа исканията на Николай Колев – Босия.
Да, протестите срещу управлението на държавата ни се увеличават лавинообразно, правителството съвсем скоро ще подаде оставка. А после? Ако не сме подготвени с кардинални промени, после ще дойде следващото правителство, което ще е съставено от същите крадци от началото на прехода, които сега изчакват реда си. И какво „Пременил се Илия и като се погледнал – пак в тия“.
Начините за борба с една система са няколко, изпитани в историята. Протести, стачки, гражданско неподчинение, преврат, външна военна интервенция, вътрешна революция (безкръвна или кървава). За да не се стига до крайните методи демократичното общество има още един лост за влияние на населението върху управлението, а именно – упражняване на пряка демокрация чрез гласуване на избори и референдуми. Това последното би дало и дава добри резултати, ако вотът не се изкривява и фалшифицира. За съжаление в България фалшифицирани и изкривени са всички вотове и референдуми от 10.11.1989 г. и резултата от това го усещаме много болезнено вече, но за това предлагам да говорим в следващия брой.
В заключение искам да кажа, че край Своге катастрофира не автобусът с пътниците, а държавността.
АВТОР: Инж. Ат. Иванов
От бр. 9, стр. 1 и 2 на в. “Трудски вести”